Плосък данък

loading...

Плосък данък (или пропорционален данък) е система от данъци, при която всички участници в дадена група (обикновено граждани или компании) се облагат с една и съща ставка (процент от дохода). Терминът „плосък данък“ най-често се използва за подоходния данък. Плоският данък се прилага на национално ниво в ограничен брой страни, като по света е по-разпространен прогресивният данък върху доходите, при който гражданите или компаниите с по-висок доход плащат по-висока данъчна ставка от тези с по-нисък доход.

История и съвременно приложение

Плосък данък в Европа
В исторически план въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. Това, например, е една от причините за Френската революция. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни.

След Първата световна война в повечето страни е въведен прогресивен данък, за да се финансират нарастващите правителствени разходи, главно във връзка с войните. През втората половина на 20 век редица изследователи, като Артър Лафер, стигат до заключението, че прогресивнят данък е безполезен - данъкоплатците, особено богатите и мобилни, успяват да избегнат високите ставки.

През последните години редица страни, главно в Централна и Източна Европа, се връщат към плоския данък, като основен мотив за това е увеличаването на икономическия растеж. В средата на 1990-те Естония и Латвия въвеждат плосък данък от, съответно, 24% и 25% с необлагаем минимум. От началото на 2001 в Русия е въведен плосък данък от 13% върху личните доходи, а Украйна приема същата система през 2003. През 2004 в Словакия е въведен плосък данък, като се използва една ставка от 19% за подоходния данък, данък печалба и данък добавена стойност. От началото на 2005 Румъния въвежда плосък данък от 16% върху личните и корпоративни доходи.