Корпоративен данък

С корпоративен данък се облага печалбата на юридическите лица за упражняваната от тях стопанска дейност. База за облагане е счетоводната печалба на данъчните субекти преобразувана (в намаление и/или увеличение) според съответното законодателство. Счетоводната печалба се определя като разлика между приходите и разходите за определен данъчен период и така определена тя подлежи на преобразуване, т.е. към нея се добавят или от нея се изваждат суми. Това какви суми трябва да се добавят или изважда се регламентира законово.

Пример: Фирма има счетоводна печалба (разликата между приходите и разходите по Отчет за приходите и разходите)за даден период 1000 (хиляда) единици. В разходната част обаче има записан разход за 20 (двадесет) единици, който не може да бъде документално доказан. Следователно имаме преобразуване - към 1000-та единици добавяме 20. Фирмата ползва законово облекчение от 80 (единици), защото е наела безработни и тук трябва да се извадят 80-те единици. Базата за облагане ще бъде 1000+20-80=940 единици. Ако корпоративния данък е със ставка 20% то самият данък ще бъде 940*0.20=188 (сто осемдесет и осем) единици.

От това каква данъчна политика се провежда зависи и какви данъчни ставки ще се използват. Според крива на Лафер непрекъснатото увеличаване на данъчната тежест не води автоматично до увеличаване на данъчните приходи. Затова има стремеж ставките да бъдат на такова ниво, което да гарантира достатъчни приходи в държавната хазна и в същото време да загуби смисъл укриването на данъци, т.е. разходите по укриването да станат (почти) равни на самия размер на данъка и данъчните субекти да предпочетат да го плащат.

В България този данък е уреден със Закон за корпоративното подоходно облагане и за 2008 година ставката на корпоративния данък е 10%.